Невидима за хората любов -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта,
на нежна пролет плахите трептения...
Обречена на страст и красота,
пияна от изстрадани вълнения.
Чаровна – със хлапашка суета,
безумна – като грешно увлечение –
любов на гордо влюбена жена,
опивана от дръзко откровение.
С такава обич свято те дарих,
с такава лудост вечно те желая…
Намерих те -с любов благослових,
вековна като истинска магия.
© Йорданка Господинова Все права защищены