14 янв. 2008 г., 14:42

Вековно почернена

809 0 15

Бил е тогава векът на злочестията.
След всяка война - хиляди жертви
и не за всяка смърт -
достойно погребение.
За ценности -

материални и духовни -
е било пагубно време.
Връхлетял ужасът на 20ти век -

атомната бомба,
а след нея последвала втора
...водородна.

 

Десетилетия са били тогава
на нови технологии,
открития
и прогрес на икономиката.
Обширни площи гори
изсичани са били.
Въздухът се замърсявал
и кислородът се е губел
сред вредни газове и пепел.
Носители са били облаците
нa киселинни дъждове.

 

Плодородни години са били
за литературата, киното
и изобщо изкуството.
Габриел Гарсия Маркес
и неговата
"Любов по време на холера",
Селинджър - "Спасителят в ръжта",
Старецът на Хемингуей,
заедно с морето...
Франсис Форд Копола
и "Апокалипсис сега".
А българският алпинизъм
своя връх достигнал -
Проданов на Еверест се изкачил.

 

В този век и аз самата
не съм била планувана.
Били са повечето заети -

с болести, беди, гладуване...
Павароти пълнил е
концертни зали...
ала този век ще помня само
като векът,
в който загина баща ми...
И ще нося вечно
в паметта си
едни затворени очи
и погребение...

 

 

 

 На 13.01.2008г. баща ми щеше да навърши 41 години. На 21.06.2008г. ще станат 14 години от смъртта му.Тогава е и рождения ден на майка ми... Какъв подарък само, а...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежното Ласо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямам думи...
  • Както съм се мобилизирала и то жестоко..Ако не сега,няма кога да се гордее с мен...
  • Ах, как добре познавам тази болка....Съчувствам ти и те прегръщам. Трудно е когато споменът се връща..... и веднага публикувам стих съпричастен с твоята болка - обещавам - днес!
    " Не го обичм "Господ" "
    Целувам ти ръка. Страхотно е!!!!!
  • Поклон...
    Познавам тази болка ...Да има Празник, а празнуващите да скърбят...
  • Поклон, мило дете...едва сега те прочетох...просълзи ме...нямам повече думи, но те прегръщам!!!...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...