14.01.2008 г., 14:42

Вековно почернена

808 0 15

Бил е тогава векът на злочестията.
След всяка война - хиляди жертви
и не за всяка смърт -
достойно погребение.
За ценности -

материални и духовни -
е било пагубно време.
Връхлетял ужасът на 20ти век -

атомната бомба,
а след нея последвала втора
...водородна.

 

Десетилетия са били тогава
на нови технологии,
открития
и прогрес на икономиката.
Обширни площи гори
изсичани са били.
Въздухът се замърсявал
и кислородът се е губел
сред вредни газове и пепел.
Носители са били облаците
нa киселинни дъждове.

 

Плодородни години са били
за литературата, киното
и изобщо изкуството.
Габриел Гарсия Маркес
и неговата
"Любов по време на холера",
Селинджър - "Спасителят в ръжта",
Старецът на Хемингуей,
заедно с морето...
Франсис Форд Копола
и "Апокалипсис сега".
А българският алпинизъм
своя връх достигнал -
Проданов на Еверест се изкачил.

 

В този век и аз самата
не съм била планувана.
Били са повечето заети -

с болести, беди, гладуване...
Павароти пълнил е
концертни зали...
ала този век ще помня само
като векът,
в който загина баща ми...
И ще нося вечно
в паметта си
едни затворени очи
и погребение...

 

 

 

 На 13.01.2008г. баща ми щеше да навърши 41 години. На 21.06.2008г. ще станат 14 години от смъртта му.Тогава е и рождения ден на майка ми... Какъв подарък само, а...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нежното Ласо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам думи...
  • Както съм се мобилизирала и то жестоко..Ако не сега,няма кога да се гордее с мен...
  • Ах, как добре познавам тази болка....Съчувствам ти и те прегръщам. Трудно е когато споменът се връща..... и веднага публикувам стих съпричастен с твоята болка - обещавам - днес!
    " Не го обичм "Господ" "
    Целувам ти ръка. Страхотно е!!!!!
  • Поклон...
    Познавам тази болка ...Да има Празник, а празнуващите да скърбят...
  • Поклон, мило дете...едва сега те прочетох...просълзи ме...нямам повече думи, но те прегръщам!!!...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...