6 нояб. 2010 г., 19:18

Великден

760 0 0

В Е Л И К Д Е Н

 

Звънят камбаните свещени,

в нощта се сипят рой звезди.

По улиците осветени

безмълвно крачим аз и ти...

 

Звънът камбанен ни опива,

сънят се крие в утринта

и песен нежна се разлива,

понасяйки ни над света...

 

Звездите в перли се превръщат,

небето – в тайнствен океан,

а мракът нощен вежди мръщи,

сред лунен остров окован...

 

По пътя звезден прах се сипе

и морски бриз сонет шепти,

пътека лунна храмът тих е -

по нея крачим аз и ти...

 

Далечен девствен път се вие

с цвета греховен на нощта,

Животът в Любовта се крие

и гали нежно Вечността...

 

 

28 март 2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Цокев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...