Nov 6, 2010, 7:18 PM

Великден

  Poetry » Love
755 0 0

В Е Л И К Д Е Н

 

Звънят камбаните свещени,

в нощта се сипят рой звезди.

По улиците осветени

безмълвно крачим аз и ти...

 

Звънът камбанен ни опива,

сънят се крие в утринта

и песен нежна се разлива,

понасяйки ни над света...

 

Звездите в перли се превръщат,

небето – в тайнствен океан,

а мракът нощен вежди мръщи,

сред лунен остров окован...

 

По пътя звезден прах се сипе

и морски бриз сонет шепти,

пътека лунна храмът тих е -

по нея крачим аз и ти...

 

Далечен девствен път се вие

с цвета греховен на нощта,

Животът в Любовта се крие

и гали нежно Вечността...

 

 

28 март 2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Цокев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...