6.11.2010 г., 19:18

Великден

762 0 0

В Е Л И К Д Е Н

 

Звънят камбаните свещени,

в нощта се сипят рой звезди.

По улиците осветени

безмълвно крачим аз и ти...

 

Звънът камбанен ни опива,

сънят се крие в утринта

и песен нежна се разлива,

понасяйки ни над света...

 

Звездите в перли се превръщат,

небето – в тайнствен океан,

а мракът нощен вежди мръщи,

сред лунен остров окован...

 

По пътя звезден прах се сипе

и морски бриз сонет шепти,

пътека лунна храмът тих е -

по нея крачим аз и ти...

 

Далечен девствен път се вие

с цвета греховен на нощта,

Животът в Любовта се крие

и гали нежно Вечността...

 

 

28 март 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Цокев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...