18 апр. 2012 г., 22:18

Великденски щрихи

626 0 3

Великден в пътя тука ме застигна

(но май за някой – повече велик)

и в тази нощ аз няма и да мигна

в градчето малко с новия си лик.

 

На вис се стрелкат светнали хотели –

примамват те със блясък и разкош,

а пък отсреща, сякаш вододел е,

„Свети Мина” мъждука в свята нощ.

 

Отсам паркират лъскави Ферари

и тънат тук в охолство и разврат.

Оттатък, спряли старичките Лади,

лекува болни стави твой събрат.

 

И сякаш виждаш два различни свята –

един до друг – доброто срещу зло:

мизерният – от времето на Тато;

модерният – във мрамор и стъкло.

 

Камбанен звън... Христос в мига възкресен!

Със свещ в ръка след отчето върви

грешник до чист в дъждовната завеса,

а в храма свят Мадоната кърви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко е точно и мизерното минало,за което дълго ще си спомняме с носталгия и другият свят,до който аз нямам достъп,а навярно и ти с две думи точно си разграничил нещата.Поздрав!
  • Така е. Много вярно!
  • Мадона с малко дете
    протяга ръка,
    свещица запали.
    Христос воскресе
    камбанен звън възвести.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...