rudin (Иван Христов)
858 1444
18.04.2012 г., 22:18 ч.

Великденски щрихи 

  Поезия » Друга
515 0 3

Великден в пътя тука ме застигна

(но май за някой – повече велик)

и в тази нощ аз няма и да мигна

в градчето малко с новия си лик.

 

На вис се стрелкат светнали хотели –

примамват те със блясък и разкош,

а пък отсреща, сякаш вододел е,

„Свети Мина” мъждука в свята нощ.

 

Отсам паркират лъскави Ферари

и тънат тук в охолство и разврат.

Оттатък, спряли старичките Лади,

лекува болни стави твой събрат.

 

И сякаш виждаш два различни свята –

един до друг – доброто срещу зло:

мизерният – от времето на Тато;

модерният – във мрамор и стъкло.

 

Камбанен звън... Христос в мига възкресен!

Със свещ в ръка след отчето върви

грешник до чист в дъждовната завеса,

а в храма свят Мадоната кърви...

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всичко е точно и мизерното минало,за което дълго ще си спомняме с носталгия и другият свят,до който аз нямам достъп,а навярно и ти с две думи точно си разграничил нещата.Поздрав!
  • Така е. Много вярно!
  • Мадона с малко дете
    протяга ръка,
    свещица запали.
    Христос воскресе
    камбанен звън възвести.
Предложения
: ??:??