Великодушие
(В памет на Йордан Кръчмаров)
Присмяха му се на поета,
че няма за кафе стотинки.
И го нарекоха несретник,
и му предрекоха настинка
от ветровете, дето вият
по висините, гдето броди
- когато вярата му гние -
да дири поводи за оди.
А той - добра душа - накрая
подправи почерка на Бога...
Благослови ги - да не знаят,
че ще умрат със некролога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Белчев Все права защищены
