10 мар. 2008 г., 09:07

Венче от маргаритки

3.4K 0 13

Венче от маргаритки

в косите ти от свила,

поставяш го с усмивка,

по детски дъх стаила.

Възторжена сияеш,

по-горда от царица,

и бързаш да играеш

във росната тревица.

Полянка маргаритки

в косите ти от злато -

попивам тез усмивки

и в мен настъпва лято.

В душата запечатвам

миг слънчево вълшебство,

ще пазя туй богатство -

денят от твойто детство.

Във сплетените плитки

ще виждам миг отминал:

корона маргаритки

             в косите от коприна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...