Венче от маргаритки
в косите ти от свила,
поставяш го с усмивка,
по детски дъх стаила.
Възторжена сияеш,
по-горда от царица,
и бързаш да играеш
във росната тревица.
Полянка маргаритки
в косите ти от злато -
попивам тез усмивки
и в мен настъпва лято.
В душата запечатвам
миг слънчево вълшебство,
ще пазя туй богатство -
денят от твойто детство.
Във сплетените плитки
ще виждам миг отминал:
корона маргаритки
в косите от коприна...© Мила Нежна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
