10.03.2008 г., 9:07

Венче от маргаритки

3.4K 0 13

Венче от маргаритки

в косите ти от свила,

поставяш го с усмивка,

по детски дъх стаила.

Възторжена сияеш,

по-горда от царица,

и бързаш да играеш

във росната тревица.

Полянка маргаритки

в косите ти от злато -

попивам тез усмивки

и в мен настъпва лято.

В душата запечатвам

миг слънчево вълшебство,

ще пазя туй богатство -

денят от твойто детство.

Във сплетените плитки

ще виждам миг отминал:

корона маргаритки

             в косите от коприна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...