10.03.2008 г., 9:07

Венче от маргаритки

3.4K 0 13

Венче от маргаритки

в косите ти от свила,

поставяш го с усмивка,

по детски дъх стаила.

Възторжена сияеш,

по-горда от царица,

и бързаш да играеш

във росната тревица.

Полянка маргаритки

в косите ти от злато -

попивам тез усмивки

и в мен настъпва лято.

В душата запечатвам

миг слънчево вълшебство,

ще пазя туй богатство -

денят от твойто детство.

Във сплетените плитки

ще виждам миг отминал:

корона маргаритки

             в косите от коприна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...