Венчило
Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна,
като всички бедняшки момичета.
Но направиш ли първата крачка,
ще повярваш, че вече обичаш.
А когато пропеят петлите,
ще ме имаш – най-призрачно мила.
Ще се сипнат звезди по косите ми –
като свято небесно венчило...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
