11.12.2011 г., 20:11 ч.  

Венчило 

  Поезия » Любовна
2610 0 23

 

Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.

Ще ме срещнеш случайно– невзрачна,
като всички бедняшки момичета.
Но направиш ли първата крачка,
ще  повярваш, че вече  обичаш.

 

А когато пропеят петлите,
ще ме имаш – най-призрачно мила.
Ще се сипнат звезди по косите ми –
като свято небесно венчило...

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??