11 dic 2011, 20:11  

Венчило 

  Poesía » De amor
2612 0 23

 

Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.

Ще ме срещнеш случайно– невзрачна,
като всички бедняшки момичета.
Но направиш ли първата крачка,
ще  повярваш, че вече  обичаш.

 

А когато пропеят петлите,
ще ме имаш – най-призрачно мила.
Ще се сипнат звезди по косите ми –
като свято небесно венчило...

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??