11 dic 2011, 20:11  

Венчило 

  Poesía » De amor
2644 0 23
Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна,
като всички бедняшки момичета.
Но направиш ли първата крачка,
ще повярваш, че вече обичаш.
А когато пропеят петлите,
ще ме имаш – най-призрачно мила.
Ще се сипнат звезди по косите ми –
като свято небесно венчило...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??