19 мар. 2015 г., 06:08

Венецът

488 0 2

ВЕНЕЦЪТ

      

       На Орлин Миланов

 

За българското днес пред нас "Венецът" 
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца
награда – във устата да си Божи.

 

Със стиховете мъжки го доказа
и в песните с китарата си – тоже,
и кръста на Висоцки като казън
понесе от голготното подножие.

 

А в песните ти тихи се дочуват
страдания, копнежи, болка чужда
и този свят, докато съществува, 
от бард, като Орлин, ще има нужда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...