19 mar 2015, 6:08

Венецът

  Poesía » Otra
491 0 2

ВЕНЕЦЪТ

      

       На Орлин Миланов

 

За българското днес пред нас "Венецът" 
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца
награда – във устата да си Божи.

 

Със стиховете мъжки го доказа
и в песните с китарата си – тоже,
и кръста на Висоцки като казън
понесе от голготното подножие.

 

А в песните ти тихи се дочуват
страдания, копнежи, болка чужда
и този свят, докато съществува, 
от бард, като Орлин, ще има нужда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...