19 mar 2015, 6:08

Венецът

  Poesía » Otra
490 0 2

ВЕНЕЦЪТ

      

       На Орлин Миланов

 

За българското днес пред нас "Венецът" 
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца
награда – във устата да си Божи.

 

Със стиховете мъжки го доказа
и в песните с китарата си – тоже,
и кръста на Висоцки като казън
понесе от голготното подножие.

 

А в песните ти тихи се дочуват
страдания, копнежи, болка чужда
и този свят, докато съществува, 
от бард, като Орлин, ще има нужда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...