ВЕНЕЦЪТ
На Орлин Миланов
За българското днес пред нас "Венецът"
на книгата си нова ти положи
и няма по-голяма за твореца
награда – във устата да си Божи.
Със стиховете мъжки го доказа
и в песните с китарата си – тоже,
и кръста на Висоцки като казън
понесе от голготното подножие.
А в песните ти тихи се дочуват
страдания, копнежи, болка чужда
и този свят, докато съществува,
от бард, като Орлин, ще има нужда!
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
