29 авг. 2012 г., 21:05

Венецът на живота 

  Поэзия » Гражданская
377 0 0

Лятото по календара мина.

В жега жътвата привърши.

Пролетта от вчера си замина.

Есента листата кърши.

 

Златото от минали години

есенен килим натрупва.

Опустяват плодните градини

и тъгата ме затрупва.

 

Колко е красив сега сезонът

с цветовете на дъгата.

Колко е типичен пък резонът

болки да тресат снагата.

 

Че потропва зимата на прага

и сковава всяка дума.

Почва вече зимната ми сага

от замръзналата шума.

 

Спомените стари тя втвърдява -

търкат пътя под снежеца.

Над снега сега се възвисява

на живота ми венеца.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??