Венецът на живота

Лятото по календара мина.

В жега жътвата привърши.

Пролетта от вчера си замина.

Есента листата кърши.

Златото от минали години

есенен килим натрупва.

Опустяват плодните градини

и тъгата ме затрупва.

Колко е красив сега сезонът

с цветовете на дъгата.

Колко е типичен пък резонът

болки да тресат снагата.

Че потропва зимата на прага

и сковава всяка дума.

Почва вече зимната ми сага

от замръзналата шума.

Спомените стари тя втвърдява -

търкат пътя под снежеца.

Над снега сега се възвисява

на живота ми венеца.