30 авг. 2024 г., 08:14

Верен хусар 

  Поэзия
132 0 0

 

 

Преминахме с теб през телени мрежи,

оцеляхме в капана на минно поле.

Продължаваме заедно, напук на невежите -

безразлични помежду си още не сме.

 

Моят съдбовен, незаслужен аплауз си,

акордьор на душата ми, неин звънар.

Вдъхновението си в творческа пауза,

проверен в изпитания верен хусар.

 

Ти си яворова, спасителна сянка -

стреха над гнездото ни приела да бъдеш.

Майчина пазва си, свилена гранка -

искам до края да си моя присъда.

© Илия Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??