30.08.2024 г., 8:14 ч.

Верен хусар 

  Поезия
133 0 0

 

 

Преминахме с теб през телени мрежи,

оцеляхме в капана на минно поле.

Продължаваме заедно, напук на невежите -

безразлични помежду си още не сме.

 

Моят съдбовен, незаслужен аплауз си,

акордьор на душата ми, неин звънар.

Вдъхновението си в творческа пауза,

проверен в изпитания верен хусар.

 

Ти си яворова, спасителна сянка -

стреха над гнездото ни приела да бъдеш.

Майчина пазва си, свилена гранка -

искам до края да си моя присъда.

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??