18 авг. 2007 г., 14:44

Верен приятел

1.3K 0 2



Мълчалив и верен е белият лист.

Мълчи, дори когато на него пиша

Най-тъжния стих...


Верен приятел в добро и в беда,

Над него и сълзи проливам,

И пиша писма.


Не каза на никого моите болки,

Всичко дълбоко във себе си скри

От душата ми, бездна безкрайна.


Остана със мен, но и самотата

Изправи железни гърди срещу нас,

А не посмях да премина нататък.


Бъди все до мене, пази ме и скривай

Тъгата и болките, както преди

И моите сълзи попивай,

Така по-малко ще ме боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...