Мълчалив и верен е белият лист.
Мълчи, дори когато на него пиша
Най-тъжния стих...
Верен приятел в добро и в беда,
Над него и сълзи проливам,
И пиша писма.
Не каза на никого моите болки,
Всичко дълбоко във себе си скри
От душата ми, бездна безкрайна.
Остана със мен, но и самотата
Изправи железни гърди срещу нас,
А не посмях да премина нататък.
Бъди все до мене, пази ме и скривай
Тъгата и болките, както преди
И моите сълзи попивай,
Така по-малко ще ме боли...
© Илияна Димитрова Все права защищены