18 авг. 2007 г., 14:44

Верен приятел

1.3K 0 2



Мълчалив и верен е белият лист.

Мълчи, дори когато на него пиша

Най-тъжния стих...


Верен приятел в добро и в беда,

Над него и сълзи проливам,

И пиша писма.


Не каза на никого моите болки,

Всичко дълбоко във себе си скри

От душата ми, бездна безкрайна.


Остана със мен, но и самотата

Изправи железни гърди срещу нас,

А не посмях да премина нататък.


Бъди все до мене, пази ме и скривай

Тъгата и болките, както преди

И моите сълзи попивай,

Така по-малко ще ме боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...