29 авг. 2019 г., 23:48

Вещерска прокоба

739 1 0

До днес обичала ли те е вещица? Едва ли.
Но знай, че е опасно и боли.
Ще срине всичко, дето е стояло
непоклатимо като крепост в твойте дни.

 

Ще я подминеш, но не можеш дълго
да бягаш от зениците ѝ пламнали.
И клетвата ѝ винаги се сбъдва - 
в ума ти е заседнала отдавна.

 

Проклела те е нея все да виждаш,
ръцете ѝ да търсиш в други длани.
Дори и да отказваш да повярваш,
тя знае всичките ти стари рани.

 

От вещица не можеш да си тръгнеш.
Остава като белег във душата
и само ако тя ориса сбъдване
от тебе ще си тръгне самотата.

 

12.04.2019 г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Драгнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...