До днес обичала ли те е вещица? Едва ли.
Но знай, че е опасно и боли.
Ще срине всичко, дето е стояло
непоклатимо като крепост в твойте дни.
Ще я подминеш, но не можеш дълго
да бягаш от зениците ѝ пламнали.
И клетвата ѝ винаги се сбъдва -
в ума ти е заседнала отдавна.
Проклела те е нея все да виждаш,
ръцете ѝ да търсиш в други длани.
Дори и да отказваш да повярваш,
тя знае всичките ти стари рани.
От вещица не можеш да си тръгнеш.
Остава като белег във душата
и само ако тя ориса сбъдване
от тебе ще си тръгне самотата.
12.04.2019 г.
гр. Пловдив
© Валентина Драгнева Всички права запазени