Остави ме някъде на скрито място
и прави се, че ме няма.
После разтършувай из килера,
може би и други ще намериш.
Постави ме някъде на скрито място.
После забрави къде съм.
Винаги ще знаеш, че си имал някой,
който чака зад затворените порти.
Там, където вещите безценни
излежават своите последни дни самотни.
Остави ме мястото да си намеря.
Твойте скъпоценности лежат в килера.
Аз около тях и с тях треперя.
Все очаквам пак да ме намериш
побеляла - не, но пак самичка.
Всичките ти ценни вещи все така ли си обичал?
Почисти ме със ръка, разгледай,
може и да ме познаеш.
На обичаните вещи ето участта каква е.
Остави ме някъде на скрито.
Ала при ненужните ти вещи.
Там ще бъда по-щастлива.
Само с тях ще бъда Нещо.
© Елица Златанова Все права защищены