Ан. (Адриана Иванова)
2 8

5 янв. 2018 г., 20:51

Вещица или...

Поэзия

1.2K 2 5

Вещица ли бях, или просто омагьосана?

Извършила грях, или късмета прахосала?

Ти ли ми донесе зла магия,

Че от лошото не мога да се скрия?

Всеки ден от спомените трия,

Но от себе си не успях да те измия..

Като гвоздей ръждив във сърцето,

Болиш и проклинам се, за дето,

Повярвах, че някой и мен ще обича.

И от всичко сега се отричам,

Но кажи ми, кой ме прокълна

Все да бъда аз сама?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ан. (Адриана Иванова)

Времето не лекува, просто човек с всичко свиква! И благодаря, радвам се че се харесва

2018-03-01T19:02:06+02:00
PetarMarinov (Петър Маринов)

Времето лекува, няма да си все сама! Хубаво стихче!

2018-03-01T02:38:34+02:00
Ан. (Адриана Иванова)

Мога да кажа само едно голямо благодаря!

2018-02-26T23:05:58+02:00
LiaNik (И.К.)

И това е страхотно.

2018-02-26T21:06:34+02:00
Ан. (Адриана Иванова)

Радвам се,че съм докоснала някой!

2018-02-13T17:59:10+02:00

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0