30 сент. 2020 г., 13:57

Веско

820 3 15

/на най-малкия член на семейството ми/

 

Имам си вече адаш,

дребничък, като бобено зрънце.

В живота той няма никакъв стаж,

но е моето есенно  слънце.

 

На малкият ми, сладък адаш,

ще му трябва достатъчно време

и сили ще  трябват, и даже кураж,

да порасне, в ръце да се вземе.

 

Когато Веско, станеш баща,

ще те гледам с очи... от албума,

ще научиш  дядо,  много неща,

но си спомняй моите думи!

 

Бъди винаги честен човек,

весел, храбър,  достоен!

Предай ги нататък! И век, подир век,

сънят ми ще бъде спокоен.

 

Весо: 20.08.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лидка, Вики, не знам защо не ми излизат съобщения когато някой коментира на моята страничка, но както се казва "по-добре късно от колкото никога". Благодаря ви за хубавите коментари и.... да ви се връща тъпкано!
  • Да е жив и здрав малкият ти адаш! И да ядосва много дядо си
  • Няма по хубаво завещание за внука ти от това.Да е жив и здрав и ти дълго да му се радваш.
  • Ооооо..... Благодаря Терита. Да бъде !
  • Иржи, много мил коментар от твоя страна. Ти си едно сърце с две ръце. Така хубаво подреждаш думичките. Благодаря ти! Дени, не съм сигурен дали ще опитам. Бебетата се рисуват много трудно, просто още не са оформени и няма за какво да се "закачиш". Може би на по-късен етап. Сърдечни благодарности и на теб!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...