Веско
/на най-малкия член на семейството ми/
Имам си вече адаш,
дребничък, като бобено зрънце.
В живота той няма никакъв стаж,
но е моето есенно слънце.
На малкият ми, сладък адаш,
ще му трябва достатъчно време
и сили ще трябват, и даже кураж,
да порасне, в ръце да се вземе.
Когато Веско, станеш баща,
ще те гледам с очи... от албума,
ще научиш дядо, много неща,
но си спомняй моите думи!
Бъди винаги честен човек,
весел, храбър, достоен!
Предай ги нататък! И век, подир век,
сънят ми ще бъде спокоен.
Весо: 20.08.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
