Вестите Господни

25 нояб. 2018 г., 13:43

Поэзия » Свободный стих

504 1 2

Ще ме изпиеш на един дъх?

Като вино в запотена чаша?

Не, недей! Докосни капките

роса по устните ми само

и жаждата ти ще изтлее...

Гори ни огънят – негаснещ,

в кръвта от някого запален

и още от далечни времена

помним се и все се дирим.

А когато се открием с тебе

и срещнем се ненадейно,

все се питаме коя ли е тя,

кой ли е сега пък този?

Няма случайни срещи!

Случването синхронично

е закон вселенски – трети.

Но пък как ли да си спомним

срещата пред райското дърво,

когато за непослушанието свое

пред Бог виновни сме все още?

Да, от знанието сме се изкушили,

ала Магията не е изписана в книги.

Тя е невидимият Път на мълниите,

за дъжд и благодат е предизвестие.

Но … само за онези, които не с очи,

а с душа разчитат вестите Господни.

И нека не забравяме и истината тази,

че преди нас, хората, да ни има тука,

някъде, някога живели са Адам и Ева.

Ала това днес вече е мит или легенда.

Самадхи

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-11-27T06:57:35+02:00

Вероятно сте прав, г-н Станев! Нелокализираният разум едва ли познава нелепостта, тя е рожба и състояние на локализирания. И пределите, и безкрайността са в душите и в умовете ни. Въпрос на себевъзприятие и светоусещане. Както и определеността, и неопределеността. Духът няма форма, но се проявява чрез нея /материята/. Но е Истина, че формата я възприемаме само с петте си сетива, а Духа - по един друг начин, известен не на призваните, а на позованите. Благодаря!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-25T15:32:36+02:00

Явно сме нелепите наследници!