Вестите Господни
Ще ме изпиеш на един дъх?
Като вино в запотена чаша?
Не, недей! Докосни капките
роса по устните ми само
и жаждата ти ще изтлее...
Гори ни огънят – негаснещ,
в кръвта от някого запален
и още от далечни времена
помним се и все се дирим.
А когато се открием с тебе
и срещнем се ненадейно,
все се питаме коя ли е тя,
кой ли е сега пък този?
Няма случайни срещи!
Случването синхронично
е закон вселенски – трети.
Но пък как ли да си спомним
срещата пред райското дърво,
когато за непослушанието свое
пред Бог виновни сме все още?
Да, от знанието сме се изкушили,
ала Магията не е изписана в книги.
Тя е невидимият Път на мълниите,
за дъжд и благодат е предизвестие.
Но … само за онези, които не с очи,
а с душа разчитат вестите Господни.
И нека не забравяме и истината тази,
че преди нас, хората, да ни има тука,
някъде, някога живели са Адам и Ева.
Ала това днес вече е мит или легенда.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
