12 мая 2013 г., 09:43

Вето върху археологията

637 0 3

 Черно-бяло е моето минало...

Черно-бяло и слънчево.

Като фотоалбум - стар,

но ти не проклинай

жените във него!...

Пази си, моля те, злъчката!...

 

Каквото било - било.

Под праха на корицата спи -

змия -

безнадеждно, безметежно

задрямала...

Няма никакъв начин да я съживиш -

изкуствено дишане на змия не се прави.

 

Така че, моля те, не разравяй прахта!

Тежат кориците като паметни плочи.

Моето минало...

Моето минало е положено в саркофаг

и към него - за теб няма достъп...

 

С цветовете нека живеем сега -

на радостта, на утрото и на слънцето...

 

Забрави за разкопките

към оня стар саркофаг!

Да се погрижим за кулите на мечтите си,

достигнали облаци!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...