May 12, 2013, 9:43 AM

Вето върху археологията

  Poetry » Love
636 0 3

 Черно-бяло е моето минало...

Черно-бяло и слънчево.

Като фотоалбум - стар,

но ти не проклинай

жените във него!...

Пази си, моля те, злъчката!...

 

Каквото било - било.

Под праха на корицата спи -

змия -

безнадеждно, безметежно

задрямала...

Няма никакъв начин да я съживиш -

изкуствено дишане на змия не се прави.

 

Така че, моля те, не разравяй прахта!

Тежат кориците като паметни плочи.

Моето минало...

Моето минало е положено в саркофаг

и към него - за теб няма достъп...

 

С цветовете нека живеем сега -

на радостта, на утрото и на слънцето...

 

Забрави за разкопките

към оня стар саркофаг!

Да се погрижим за кулите на мечтите си,

достигнали облаци!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...