Вето върху археологията

May 12, 2013, 9:43 AM

Poetry » Love

499 0 3

Черно-бяло е моето минало...

Черно-бяло и слънчево.

Като фотоалбум - стар,

но ти не проклинай

жените във него!...

Пази си, моля те, злъчката!...

Каквото било - било.

Под праха на корицата спи -

змия -

безнадеждно, безметежно

задрямала...

Няма никакъв начин да я съживиш -

изкуствено дишане на змия не се прави.

Така че, моля те, не разравяй прахта!

Тежат кориците като паметни плочи.

Моето минало...

Моето минало е положено в саркофаг

и към него - за теб няма достъп...

С цветовете нека живеем сега -

на радостта, на утрото и на слънцето...

Забрави за разкопките

към оня стар саркофаг!

Да се погрижим за кулите на мечтите си,

достигнали облаци!...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

daninad (Дани)

2013-05-12T15:27:06+03:00

"Тежат кориците като паметни плочи".../тежка метафора
krchernev (Красимир Чернев)

2013-05-12T11:35:08+03:00

Найс,а?!:-D
toxin (Таня Донова)

2013-05-12T09:43:27+03:00

изкуствено дишане на змия... представих си го цветно