12.05.2013 г., 9:43

Вето върху археологията

639 0 3

 Черно-бяло е моето минало...

Черно-бяло и слънчево.

Като фотоалбум - стар,

но ти не проклинай

жените във него!...

Пази си, моля те, злъчката!...

 

Каквото било - било.

Под праха на корицата спи -

змия -

безнадеждно, безметежно

задрямала...

Няма никакъв начин да я съживиш -

изкуствено дишане на змия не се прави.

 

Така че, моля те, не разравяй прахта!

Тежат кориците като паметни плочи.

Моето минало...

Моето минало е положено в саркофаг

и към него - за теб няма достъп...

 

С цветовете нека живеем сега -

на радостта, на утрото и на слънцето...

 

Забрави за разкопките

към оня стар саркофаг!

Да се погрижим за кулите на мечтите си,

достигнали облаци!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...