Черно-бяло е моето минало...
Черно-бяло и слънчево.
Като фотоалбум - стар,
но ти не проклинай
жените във него!...
Пази си, моля те, злъчката!...
Каквото било - било.
Под праха на корицата спи -
змия -
безнадеждно, безметежно
задрямала...
Няма никакъв начин да я съживиш -
изкуствено дишане на змия не се прави.
Така че, моля те, не разравяй прахта!
Тежат кориците като паметни плочи.
Моето минало...
Моето минало е положено в саркофаг
и към него - за теб няма достъп...
С цветовете нека живеем сега -
на радостта, на утрото и на слънцето...
Забрави за разкопките
към оня стар саркофаг!
Да се погрижим за кулите на мечтите си,
достигнали облаци!...
© Красимир Чернев Всички права запазени