Ветре
Ветре, бъди ми и брат и утеха.
Дай ми крила да догоня страха.
Ветре, изгубих се, нямам пътека,
давам живот да открия следа.
Ветре, душата ми, скитница клета,
някъде в мрака целува нощта,
всички звезди угаси във небето,
сплете венец от умрели цветя.
Ветре, орисници търся в полето.
Нещо забравиха да нарекат,
нямам посока, духът ми все крета...
Питай ги, Ветре, дали не грешат!?
Ветре, ела поседни край морето.
Нека погледаме с тебе води.
Виж в дълбините им спят греховете,
щом ги докоснеш ти пращат сълзи.
Ветре, ти брат и съдба и утеха.
Моля те с мен над света полети.
Нека да видя, да имам утеха.
Нека го видя, че пак е щастлив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валдемар Все права защищены
