Valdemaro (Валдемар)
66 183
17.01.2015 г., 17:59 ч.

Ветре 

  Поезия
535 1 3

Ветре, бъди ми и брат и утеха.

Дай ми крила да догоня страха.

Ветре, изгубих се, нямам пътека,

давам живот да открия следа.

Ветре, душата ми, скитница клета,

някъде в мрака целува нощта,

всички звезди угаси във небето,

сплете венец от умрели цветя.

Ветре, орисници търся в полето.

Нещо забравиха да нарекат,

нямам посока, духът ми все крета...

Питай ги, Ветре, дали не грешат!?

Ветре, ела поседни край морето.

Нека погледаме с тебе води.

Виж в дълбините им спят греховете,

щом ги докоснеш ти пращат сълзи.

 

Ветре, ти брат и съдба и утеха.

Моля те с мен над света полети.

Нека да видя, да имам утеха.

Нека го видя, че пак е щастлив.

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??