Ветрец
Идва ден, когато той е яростен,
превръща се в ураган.
Идва ден, когато иска да бъде спасител,
да спаси всяко сърце
от този извиращ вулкан.
Отдалеч идва, подухва
и се лута сам в онези далечни страни.
Ела, седни, ветрецо, при мен и си почини,
разкажи и на мен как да вея,
да подухам толкова силно,
че да угася дори небесните светлини.
Ти, ветрецо, вееш,
отнасяш надалеч онези злини.
Ти, ветрецо, си милостив,
дори караш да пресъхнат в очите всички сълзи.
Отведи и мен, ветрецо, в твоя свят,
където да видя твоите чудеса
и как правиш всички сърчица щастливи,
откъде им допринасяш любовта
Милан Милев
?Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
С Галена! 
