milan210 (Милан Милев)
130 91
Jul 19, 2009, 10:27 PM

Ветрец 

  Poetry » Other
535 0 6

 

Идва ден, когато той е яростен,

 

превръща се в ураган.

 

Идва ден, когато иска да бъде спасител,

 

да спаси всяко сърце

 

от този извиращ вулкан.

 

 

Отдалеч идва, подухва

 

и се лута сам в онези далечни страни.

 

Ела, седни, ветрецо, при мен и си почини,

 

разкажи и на мен как да вея,

 

да подухам толкова силно,

 

че да угася дори небесните светлини.

 

 

Ти, ветрецо, вееш,

 

отнасяш надалеч онези злини.

 

Ти, ветрецо, си милостив,

 

дори караш да пресъхнат в очите всички сълзи.

 

 

Отведи и мен, ветрецо, в твоя свят,

 

където да видя твоите чудеса

 

и как правиш всички сърчица щастливи,

 

откъде им допринасяш любовта

 

Милан Милев

?

© Милан Милев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??