19 jul 2009, 22:27

Ветрец

  Poesía » Otra
709 0 6

 

Идва ден, когато той е яростен,

 

превръща се в ураган.

 

Идва ден, когато иска да бъде спасител,

 

да спаси всяко сърце

 

от този извиращ вулкан.

 

 

Отдалеч идва, подухва

 

и се лута сам в онези далечни страни.

 

Ела, седни, ветрецо, при мен и си почини,

 

разкажи и на мен как да вея,

 

да подухам толкова силно,

 

че да угася дори небесните светлини.

 

 

Ти, ветрецо, вееш,

 

отнасяш надалеч онези злини.

 

Ти, ветрецо, си милостив,

 

дори караш да пресъхнат в очите всички сълзи.

 

 

Отведи и мен, ветрецо, в твоя свят,

 

където да видя твоите чудеса

 

и как правиш всички сърчица щастливи,

 

откъде им допринасяш любовта

 

Милан Милев

?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...