19.07.2009 г., 22:27

Ветрец

708 0 6

 

Идва ден, когато той е яростен,

 

превръща се в ураган.

 

Идва ден, когато иска да бъде спасител,

 

да спаси всяко сърце

 

от този извиращ вулкан.

 

 

Отдалеч идва, подухва

 

и се лута сам в онези далечни страни.

 

Ела, седни, ветрецо, при мен и си почини,

 

разкажи и на мен как да вея,

 

да подухам толкова силно,

 

че да угася дори небесните светлини.

 

 

Ти, ветрецо, вееш,

 

отнасяш надалеч онези злини.

 

Ти, ветрецо, си милостив,

 

дори караш да пресъхнат в очите всички сълзи.

 

 

Отведи и мен, ветрецо, в твоя свят,

 

където да видя твоите чудеса

 

и как правиш всички сърчица щастливи,

 

откъде им допринасяш любовта

 

Милан Милев

?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...