19.07.2009 г., 22:27

Ветрец

706 0 6

 

Идва ден, когато той е яростен,

 

превръща се в ураган.

 

Идва ден, когато иска да бъде спасител,

 

да спаси всяко сърце

 

от този извиращ вулкан.

 

 

Отдалеч идва, подухва

 

и се лута сам в онези далечни страни.

 

Ела, седни, ветрецо, при мен и си почини,

 

разкажи и на мен как да вея,

 

да подухам толкова силно,

 

че да угася дори небесните светлини.

 

 

Ти, ветрецо, вееш,

 

отнасяш надалеч онези злини.

 

Ти, ветрецо, си милостив,

 

дори караш да пресъхнат в очите всички сълзи.

 

 

Отведи и мен, ветрецо, в твоя свят,

 

където да видя твоите чудеса

 

и как правиш всички сърчица щастливи,

 

откъде им допринасяш любовта

 

Милан Милев

?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...