ВЕТРЕНСКИ ГРИЗАЙЛ*
На Румяна
Небето е драпирало стърнищата
с коприната на сивата си грива
и облаците, тежки и разнищени,
са моделирали самото време в сиво;
и сива влага в голи клони вяло
се стича като есенна несрета –
дори Манджет* по пътя си е спряла,
изгубена сред сивото в небето.
Дори божествената Левкотея*
докосва моя бряг със сиви длани ...