Ветренски гризайл*
ВЕТРЕНСКИ ГРИЗАЙЛ*
На Румяна
Небето е драпирало стърнищата
с коприната на сивата си грива
и облаците, тежки и разнищени,
са моделирали самото време в сиво;
и сива влага в голи клони вяло
се стича като есенна несрета –
дори Манджет* по пътя си е спряла,
изгубена сред сивото в небето.
Дори божествената Левкотея*
докосва моя бряг със сиви длани
и в сива пара Дунава сивее
и мята над вълните сива пяна.
От покривите сива скука капе
и сива плесен ляга в дън душата;
и цветовете в сивото се стапят,
и мътносива грее вън дъгата.
По дяволите, знам, че сив, невесел
животът крачи в дрехата си сива,
че вън сивее мокра късна есен,
че сиви облаци небето скриват,
но трябваше и в сивата Вселена
да има ярко слънце, птици сини,
тревата да е приказно зелена,
а розите – разискрени рубини.
Е, розите отдавна прецъфтяха
и бяха сиви, като пепел сиви,
а птиците под селската ми стряха
напролет идват – есен си отиват.
Но като сива приказна награда
добрата сива есен ни залива –
в очите ти небето сиво пада,
очите ти са като облак сиви;
косата ти от времето сивее
и тихи сиви ветрове я сресват.
Стареем, мила, двамата стареем,
а сивото у тебе ми харесва.
_____________________
* Гризайл – фр. grisaille – от gris – сив – декоративна живопис,
изпълнявана в оттенъците на един цвят, най-често сивия;
* Манджет – в египетската митология – дневната ладия на бога-
Слънце Ра. Месектет – нощната ладия;
* Левкотея – гр. “бялата богиня” – в гръцката митология – богинята
на морската пяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
