Ветрогонец
Оставам вярна на мига и не забравям
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна,
прекосила измерения и нрави,
открила себе си у другия
и тръгнала...
вървяла...
тичала...
след вятъра...
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна,
прекосила измерения и нрави,
открила себе си у другия
и тръгнала...
вървяла...
тичала...
след вятъра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
