Ветрогонец
Оставам вярна на мига и не забравям
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна,
прекосила измерения и нрави,
открила себе си у другия
и тръгнала...
вървяла...
тичала...
след вятъра...
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна,
прекосила измерения и нрави,
открила себе си у другия
и тръгнала...
вървяла...
тичала...
след вятъра...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
