May 25, 2008, 5:53 PM

Ветрогонец

  Poetry » Love
944 0 21
Оставам вярна на мига и не забравям
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна,
прекосила измерения и нрави,
открила себе си у другия
и тръгнала...
вървяла...
тичала...
след вятъра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво.Като Уолт Уитман ,мащабно .Страхотно.Нов полъх в българската поезия.
  • "...Открила себе си у другия...
    Тичала след вятъра..."

    Красив,мъдър стих!
  • Невероятно вълшебен стих!
  • Прекрасен стих!
  • "...и малка съм прашинка във сурова пустош,
    и одисея съм във търсене на щастието,
    на себе си докрай, докрай оставам вярна.."
    Харесах!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...