May 25, 2008, 5:53 PM

Ветрогонец

  Poetry » Love
949 0 21
Оставам вярна на мига и не забравям
да владея възприятията, да усещам,
че все по-силна с тях ще ставам,
а все по-бурни, все по-щури нощите...
Ще пръскам звездна нежностна омая,
и пъкъл ще взривявам до основите...
О, сблъсквам се... любов, по път неведом
и малка съм прашинка във сурова пустош,
и одисея съм във търсене на щастието,
на себе си докрай, докрай оставам вярна!
А как очите искам, искам да напълня
не със сълзи - с негата нежна,
прекосила измерения и нрави,
открила себе си у другия
и тръгнала...
вървяла...
тичала...
след вятъра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво.Като Уолт Уитман ,мащабно .Страхотно.Нов полъх в българската поезия.
  • "...Открила себе си у другия...
    Тичала след вятъра..."

    Красив,мъдър стих!
  • Невероятно вълшебен стих!
  • Прекрасен стих!
  • "...и малка съм прашинка във сурова пустош,
    и одисея съм във търсене на щастието,
    на себе си докрай, докрай оставам вярна.."
    Харесах!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...