Ветрове
Ветрове
Когато те връхлитат бури -
запиляват те - незнайно где.
И свирят поривите щури
Реквием за умореното сърце.
А то - аха да се прибули…
и друга болка, и пак на две.
И хищен вятър пак го брули,
и пак е голо под едно небе.
Смени ли ветрище посока -
криле със слънцето флиртуват.
Земята става пъстроока
и очите с любовта валсуват!
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
