Ветровете над моето градче
разнасят възгласи радостни.
Ето днес отново празник дойде –
„Свищовски лозници” вият се багрени.
А в усоите на дунавските лесове
гонят се плачещи златни залези.
Наредени в стройни редица са гроздове,
наляли гръд опасно издайнически.
Самотни мисли плуват до скалисти брегове
от далечно минало въздишат древни тайни.
Каменни стонове откъсват се от митове
повеи дунавски издишат с песни незнайни. ...