23 окт. 2009 г., 19:42

Видение

747 0 0

 

 

Видях те, сгъната на две,

от болката ревяща беше в спазъм.

Видях и, че не си добре,

но нямах как да те опазя.

 

Сега мълча, навел безизразно главата,

броя пукнатини на болничен бетон,

дишам учестено, без никакъв ентусиазъм.

Препъвам се, едва вървя след твоето останало…

 

Една сълза сърцето ми поряза. Аз пак мълча,

но по-ритмично в лепкавата киша газя.

Отчаян съм. Уви, май себе си намразих.

А духът ти ходи редом с мен и от другите ме пази…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...