Видях те, сгъната на две,
от болката ревяща беше в спазъм.
Видях и, че не си добре,
но нямах как да те опазя.
Сега мълча, навел безизразно главата,
броя пукнатини на болничен бетон,
дишам учестено, без никакъв ентусиазъм.
Препъвам се, едва вървя след твоето останало…
Една сълза сърцето ми поряза. Аз пак мълча,
но по-ритмично в лепкавата киша газя.
Отчаян съм. Уви, май себе си намразих.
А духът ти ходи редом с мен и от другите ме пази…
© Яни Всички права запазени