23.10.2009 г., 19:42

Видение

741 0 0

 

 

Видях те, сгъната на две,

от болката ревяща беше в спазъм.

Видях и, че не си добре,

но нямах как да те опазя.

 

Сега мълча, навел безизразно главата,

броя пукнатини на болничен бетон,

дишам учестено, без никакъв ентусиазъм.

Препъвам се, едва вървя след твоето останало…

 

Една сълза сърцето ми поряза. Аз пак мълча,

но по-ритмично в лепкавата киша газя.

Отчаян съм. Уви, май себе си намразих.

А духът ти ходи редом с мен и от другите ме пази…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...