Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата. 

Шарени чорапи, обути на обратно.

Ръбовете им досущ са като острие.

Разядени са тленните ми чувства.

Любов ли бе... Бленуваната утрин!?

Лалета, чаша портокалов сок...

Забравена надежда...

И всеки ден съм същата...

А теб... те няма...

Може би си бил видение...

Главата свеждам... Смирение...

Лалетата, откъснеш ли ги,

вехнат в самота...

Цветната ми утрин буди се

във сивота...